Приключваме оптимистично седмицата. Приемането на оставката на правителството съживи до известна степен търговията на БФБ, а цените поеха постепенно нагоре. Явно с оставката отпадна една от многобройните неизвестни пред спекулантите и те сега като че ли са една идея по-оптимистични. 

Индексът СОФИКС затваря седмицата над годишно изгладената средна стойност, която беше тествана веднъж в деня на паниката около ПИБ и втори път – миналия понеделник, когато пазарът изтъргува новата порция стрес около КТБ. В крайна сметка седмицата приключи с обръщащ кендъл, който беше потвърден с ръста на индекса от настоящата седмица. 

Това развитие е положителен технически сигнал, който прави оптимистичния сценарий по-вероятен. Той е ръст към непосредствената съпротива 565 пункта. Продължаване на възходящото движение над това ниво ще насочи индекса към зоната 580 -590 пункта, която отключи корекцията, започнал в началото на месец юни. Ръст над тази зона ще означава значително подобрение на пазарния сентимент и наличие на условия за стартиране на следващ средносрочен възходящ тренд към далечните 900 пункта. Потвърждение за развитието на този сценарий би бил СОФИКС над 620 пункта. 

Задържането на СОФИКС около годишната средна стойност би могло да означава пауза в корекцията. Опорните точки на този песимистичен сценарий са 530, 500 и 460 пункта. Спад под 530, където текущо се намира годишната динамична подкрепа на цените,  вероятно ще отключи нова вълна на корекцията към 460 пункта. Потенциална пречка на спада на индекса биха били психологическите 500. Като най-песимистичен сценарий допускам прерастване на негативизма в отчаяние и достигане на СОФИКС до зоната около 400 пункта, където се намира значима техническа подкрепа.   

Следващият анализ ще бъде публикуван на 11 август.

Печалбата за полугодието на Адванс Терафонд АДСИЦ е нараснала с 64% на годишна база до 7.6 млн. лв., показва отчетът на дружеството. Приходите от продажби и замени на инвестиционни имоти са 17.3 млн. лв. (при балансова стойност на продадените имоти 10.2 млн. лв.), а от аренда и наем на инвестиционни имоти – 2.8 млн. лв. Разходите за външни услуги са 3.3 млн. лв, от които 2.4 млн. лв. е възнаграждението за обслужващото дружество. 

През първото полугодие дружеството е продало 15 125 дка на стойност 17.3 млн. лв. при средна цена от 1 146 лв./дка. От началото на годината са купени 9 348 дка земеделска земя при средно месечни цени между 706 и 796 лв. на декар. 

Към средата на годината компанията има сключени договори за наем и аренда за стопанската 2013-2014 г. за 156 508 дка. Отдадените земи са 71.3% от всички, като средното арендно плащане е 36.44 лв. на дка. 

Планираните приходи от аренда за 2013-2014 г. стопанска година (приключваща на 30 септември 2014 г.) са 5.7 млн. лв, или с 1% повече от тези за 2012-2013 г. 

Към 30 юни инвестиционните имоти на дружеството са на стойност 161 229 хил. лв, като включват 219 643 дка земеделска земя за 146 641 хил. лв. (668 лв./дка), 128 дка имоти в процес на регулация за 11 696 хил. лв. и 11 дка имот в регулация за 2 892 хил. лв. 

Банковата система беше подложена на реален стрес тест, не само в условия на цифри и компютърни програми, коментира пред БНР председателят на УС на Асоциация „Банка на годината“ Валентин Панайотов. Според него, с изключение на КТБ, системата е издържала на напрежението. 

Той припомни още, че проучване на общественото мнение е показало, че доверието в банковата система е по-високо спрямо останалите обществени институции. 

Панайотов коментира, че все още не може да бъде видяна „истинската картина” за това какво се е случило в КТБ. Досега има много медийни атаки срещу собственика на банката и дали те са верни – няма отговор, заяви още той и припомни, че в рамките на три дни КТБ е изплатила над 1 млрд. лева ликвидни средства. „Това означава, че банката към онзи момент е била в добро състояние, че е била е ликвидна в по-висока степен от изискванията, които законът и надзорът имат към нея”, обясни Панайотов. 

За него най-добрият вариант за оздравяване на банката е одържавяване на КТБ, което централната банка е предложила първоначално. Панайотов поясни, че не става въпрос да бъдат изплащани депозити с държавни пари, а да бъде оздравена банката. Сега този вариант е невъзможен, защото за него е нужно одобрение на парламента, смята още експертът. 

Панайотов посочи, че от случващото се с КТБ губи националната икономика. Според него дори не е анализиран въпросът какво ще стане с инвестициите, направени през банката, ако тя бъде оставена да фалира. 

В момента страната ни няма нужда от Международния валутен фонд, а валутният борд не е заплашен, стига да не го плашим с приказки. Това заяви министърът на финансите в оставка Петър Чобанов в интервю за bTV и допълни, че страната ни има достатъчно валутни резерви, които са малко под 30 млрд. лева. 

Министър Чобанов уточни, че през следващите два месеца не е задължително да се взимат нови заеми, тъй като фискалният резерв е около 9 млрд. лева. Ако все пак се наложи да се емитира дълг, в момента в бюджета има лимит от 800 млн. лв., който може да прекрачи границата на годината, а могат да се пускат и краткосрочни държавни ценни книжа, които да падежират в рамките на тази година. 

„Не знам колко е осъществима идеята служебното правителство да може да вземе заем от МВФ, защото те обикновено не обичат да работят със служебни правителства, а с редовни такива, понеже зад тях стои работещ парламент, който може да се погрижи за осъществяването на заложената от дадения кабинет програма", обясни още Чобанов. Той разясни още, че в процеса на поемането на външен дълг има нужда от действащ парламент за ратифициране на договорите. 

По неговите думи има риск от неизпълнение на 500 млн. лв. на приходите в бюджета, но е „възможно то да достигне по-голяма сума, но това зависи от стратегията, която оттук нататък ще се предприеме". 

Министърът на финансите заяви още, че на бюджета не може да се приписва отговорност за абсолютно всичко, като даде за пример дълговете на БДЖ и други държавни предприятия. „Те не могат да бъдат платени наведнъж и е въпрос на постепенни преговори и плащания, но тези дългове не са пряка отговорност и не може да бъдат прибавяни автоматично към фиска и дефицита в бюджета". 

Според министър Чобанов правителството продължава да смята, че можеше да се справи и без актуализация на националния бюджет, както и на бюджета на Здравната каса. „Но тъй като в следващите два или повече месеца няма да имаме правителство, което да действа с работещ парламент зад гърба си и за да не се създава несигурност в страната, финансовото министерство и правителството се съгласихме, че наистина би било добре да се емитира нов дълг, за да се засилят фискалните буфери", допълни той. 

Министър Чобанов е категоричен, че един път прекрачим ли границата от 3-те процента бюджетен дефицит, връщането би било много трудно, затова не трябва да се надхвърля тази граница. 

Анализът не е препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти и не отговаря на правилата за изготвяне на инвестиционни изследвания. Авторът използва публични източници на информация и не носи отговорност за точността и пълнотата на информацията, както и за периода на актуалността й след публикуване на анализа. Възможно е авторът да търгува или да притежава акции от дружества, споменати в анализа.