Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.07.2014 09:19 - Погледите са насочени към политическата сцена
Автор: yavorspasov Категория: Бизнес   
Прочетен: 813 Коментари: 0 Гласове:
0



Ситуацията около КТБ и политическата картина все още са във фокуса на участниците на БФБ, или поне на тези, които ежедневно следят борсата. Те очевидно не са много, съдейки по тенденцията на ниски обороти, започнала миналата седмица. 

Днешната сесия не направи изключение, макар че оборотът почти се утрои, достигайки 300 хил. лв. Голяма част от него – 128 хил. лв, беше пакетна сделка с Монбат на цена 8.499 лв. за акция. Средната стойност на останалите сделки, общо 150, беше малко над 1000 лв. 

Повод за раздвижване на спекулантите може би ще има утре, когато се очаква министър-председателят Пламен Орешарски да подаде оставка. За целта е необходим кворум в пленарната зала, какъвто в последно време няма. Правителството очевидно си отива, без да е приет закон за съдбата на Корпоративна търговска банка АД.

Последната информация за политическото намерение е от петък, когато финансовият министър Петър Чобанов обяви, че първо ще бъде даден шанс на акционерите на КТБ да осигурят необходимия капиталов недостиг. Ако те не го направят, едва тогава държавните институции ще се намесят, прехвърляйки „добрите“ активи и пасиви в Креди Агрикол, „лошите“ - в КТБ и осигурявайки необходимите средства от Фонда за гарантиране на влоговете в банките и Българска банка за развитие или чрез емисии на дълг – възможност, която бе предложена чрез актуализацията на Бюджет 2014. 

Очаквам БФБ да реагира позитивно на варианта за оздравяване на КТБ с частен ресурс. Споделям мнението, че този икономически подход би минимизирал негативите за икономиката и капиталовия пазар и ако такава бъде политическата воля, най-вероятно ще се окаже, че сме преминали вече дъното на пазара.

Индикация за развитие на този сценарий би била невъзможност на СОФИКС да падне под 500 пункта. Евентуален ръст в близките седмици над 565 ще потвърди дъното и ще вдъхнови биковете за нов възходящ тренд към 620 и 800 пункта. 

Но ако в действията не преобладава експертната икономическата и финансова логика, лошото настроение на участниците на БФБ ще се превърне в отчаяние. Признак за това би бил спад на СОФИКС под 500 пункта. Той би могъл да отключи нова вълна на разпродажби към 460 пункта. Техническата картина на пазара не предполага спад под 400.

 image

 В свой анализ икономистът от Института за пазарна икономика Калоян Стайков представя  възможните варианти за решение на проблемната ситуация с КТБ,, без да претендира за изчерпателност:

„Изглежда въпросът, който най-много вълнува хората на този етап, е свързан с обявения 3.5 млрд. лв. кредитен портфейл, за който няма пълна информация и според официалното съобщение на БНБ, одиторите не могат да оценят пазарната му стойност. Спекулацията около това какво е качеството на този портфейл е излишна, тъй като информация за тях има и извън банката, но отнема време, за да бъде събрана и обработена. Не е реалистично да се мисли, че в рамките на 10 работни дни може да се направи оценка на цялата банка и едновременно да се събира липсваща информация. Рано или късно тази информация ще бъде събрана и, надяваме се, публикувана. 

Следващият въпрос, който нашумя последните дни, е за възможността за частно решение на проблема. Такова представлява увеличаването на капитала на банката от настоящите акционери или други инвеститори, от кредиторите на банката или дори от вложителите с депозити над 196 хил. лв. На този етап тези решения не изглеждат вероятни по две причини. Първата е, че към момента не е известна капиталовата дупка в банката, ако въобще има такава, поради обявената липса на информация за голяма част от кредитния ѝ портфейл. Втората е, че моментът за капитализиране на банката по-скоро беше изпуснат – т.е. при равни други условия интерес към капитализация на банката биха имали инвеститори, когато банката работи, а не когато е затворена и е под особен надзор. 

Съществува и изключително висок репутационен риск – ако бъде предложено рекапитализиране на банката с частни средства, но няма инвеститорски интерес, напрежението и несигурността единствено ще нарасне. Ако пък има интерес от страна на частния сектор, при напрежение и множеството спекулации, свързани с банката, е много вероятно след отварянето на КТБ вложителите в нея да изтеглят голяма част от депозитите си, което да постави банката в същата ситуация. Това също ще увеличи нестабилността в системата. 

Вероятно поради тези и други съображения, решение за казуса с КТБ се търси в държавата. За да бъде ангажиран публичен ресурс, е необходимо да е известна точната сума на капиталовия недостиг, която държавният бюджет трябва да осигури. Предвид недостатъчната информация за оценяването на кредитния портфейл в размер на 3.5 млрд. лв. това е невъзможно, поради което се преминава към друг вариант – разделянето на „добра” и „лоша” банка. „Добрите” активи, за които има точна одиторска оценка, ще бъдат прехвърлени в Креди Агрикол заедно с пасивите на КТБ. 

При един такъв вариант изключение правят единствено пасивите, свързани с мажоритарния акционер в КТБ и свързаните с него лица. Техните пасиви остават в КТБ заедно с кредитния портфейл за 3.5 млрд. и се преминава към процедура по несъстоятелност. Държавата гарантира всички депозити в Креди Агрикол, като заедно с това Министерството на финансите и Фондът за гарантиране на влоговете стават привилегировани кредитори на КТБ, което означава, че те ще получат вземанията си от осребряването на активите на банката първи. Тъй като сегашната законова уредба не предвижда подобен механизъм, за използването му ще е необходим нов закон. Към момента има разнопосочна информация относно този вариант.

При такъв вариант възникват два нови въпроса – да се гарантират депозитите в пълния им размер или само до законовия таван от 196 хил. лв. Ако се гарантират депозитите в пълния им размер, това намалява риска от разливане на кризата от една банка към целия сектор и впоследствие - към реалния сектор и държавния бюджет. В същото време обаче създава морален риск в бъдеще – вложителите ще се интересуват единствено от това къде лихвите са най-високи, но не и дали банката е стабилна. По този начин банките имат стимул да дават високи лихви по депозитите и да отпускат безотговорно кредити, тъй като след това някой друг ще плати сметката.

 

Ако пък се избере принципното решение – гарантиране на влоговете само до законовия таван от 196 хил. лв., това ще предотврати безотговорност от страна на вложителите в бъдеще и ще ги направи внимателни относно това къде държат парите си. В същото време обаче може да доведе до системен риск – виждайки как големите вложители губят част от депозитите си в КТБ, вложителите в други банки могат да изтеглят негарантираната част от депозитите си, което да доведе до подобни проблеми, каквито имаше в КТБ. 

Компаниите, които губят част от влоговете си в КТБ, могат да бъдат изправени пред сериозни финансови проблеми, което да доведе до намалена икономическа активност, загуба на работни места и дори фалити. В този случай държавният бюджет може да бъде натоварен с допълнителни разходи, свързани с подкрепа на други банки, държавна помощ за някои държавни и общински дружества (част от чиито депозити са „изгорели”), със социални разходи, включително за обезщетения за безработица, както и със загуба на приходи.

Както става ясно, всеки вариант за действие има своите разновидности, но принципно опциите са две – спазване на сегашния закон и гарантиране на влоговете само до лимита от 196 хил. лв. или нов закон и гарантиране на пълния размер на депозитите, независимо от размера им. Всеки от тези варианти има своите плюсове и минуси. Основният дебат в момента е насочен към това кой вариант е по-добър, макар че това може да се знае единствено post factum. 

Избирането на едната или другата възможност задължително трябва да бъде съпроводено с допълнителни мерки. Ако се вземе решение за гарантиране на пълния размер на депозитите, това трябва да е съпроводено с допълнителни мерки, основно повече регулации, които да създадат правилните стимули за отговорно поведение в бъдеще както на вложителите, така и на самите банки. При всички случаи обаче ще се създадат допълнителни разходи и за банките, и за вложителите. 

Ако се вземе решение да се гарантират депозитите до законовия таван от 196 хил. лв, то трябва да бъде съпроводено с осигуряване на финансов ресурс в случай, че изолираният случай с КТБ доведе до сътресения в банковия сектор и/или до намаляване на икономическата активност. Тъй като нивото на фискалния резерв е твърде ниско, а приватизацията – почти замразена, основната част от този ресурс вероятно трябва да бъде набавена чрез емитиране на дълг. 

Предвид нестабилната политическа обстановка в момента, приемането на съпровождащи мерки и в двата случая изглежда непредсказуемо и трудно, но именно те са цената, която трябва да бъде платена за справяне със ситуацията в банката с държавни пари. В зависимост от избрания подход, решението може да включва и писането на нов закон, като в последните две седмици вече изтекоха неофициално две негови версии. Предвид обществената чувствителност към проблеми в банковия сектор, както и поради необходимостта за приемането на евентуалния закон в парламента, е задължително официалният текст да бъде публикуван и да мине през бързо, но обстойно обществено обсъждане. В противен случай дори съмнението, било то основателно или не, за приемане на текстове в него, които обслужват частни интереси, може допълнително да намали доверието в банковата система и да последва нова паника. 

Ако се ангажира публичен ресурс, което към момента е най-често спряганото решение, независимо от това кой вариант се избере, то това трябва да бъде направено прозрачно. Т.е. трябва да са най-малко ясни размерът на ресурса, механизмът на участието на държавата, размерът на гарантираните депозити и изплащането им, продължителността на евентуалната национализация на Креди Агрикол и последващите мерки, които ще бъдат взети, за да бъде предотвратено достигането до такава ситуация в бъдеще. Това е цената, която политиците трябва да платят веднага, а частният сектор и обществото ще плаща в бъдеще.“ 

Анализът не е препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти и не отговаря на правилата за изготвяне на инвестиционни изследвания. Авторът използва публични източници на информация и не носи отговорност за точността и пълнотата на информацията, както и за периода на актуалността й след публикуване на анализа. Възможно е авторът да търгува или да притежава акции от дружества, споменати в анализа. 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: yavorspasov
Категория: Бизнес
Прочетен: 832276
Постинги: 853
Коментари: 99
Гласове: 175
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031